My small piece of the universe

05.04.2010

1:45

Улицата е тиха и само от време на време минава някоя заблудена кола. Вървя си и си мисля за малките радости в живота. За хубавата музика, за добрата компания, за евтината пица и гадните, шибани цигари, които, уви, толкова много харесвам. Обзело ме е едно приятно спокойствие и чак ми иде да си свиркам с уста.

И изведнъж в нощната тишина се чу свиркане с уста. Абе, не пих много, едва ли съм почнал неволно да правя някакви неща. Огледах се. От другата страна на улицата седяха две квартални тарикатчета. Изглеждаха на по 20 и бяха прилично почерпени. Единия ме гледаше и говореше нещо, а другият го ръчкаше и на по-висок глас му обясняваше “недей, бе, копеле. Седи мирен сега”. Отразих ги и си продължих по пътя. На къде отивах? Просто се разхождах и чаках да мине някое такси, за да се прибера.

Чу се ново изсвирване. Беше неправилно близко. Трябваше да е доста по-далечно според моите изчисления. Този път не се огледах. Знаех от кого идва. Продължих да вървя, а зад мен се чуха 2 чифта крака, които на лек бегом преминаваха от срещуположната страна на улицата към моята…

Някои хора просто нямат инстинкт за самосъхранение. Да се чуди човек как са оцелели тези 20 години… Така де. Ако видите как някой спокойно си ходи по улицата в 2 през нощта и има само една ученическа раница на гърба, а вие сте решили да му вземете парите или да го набиете за спорта, в главата ви е редно да изникнат няколко неща:

1. Този или е много смел, или е много тъп, или не се притеснява особено много - ако са първите две - чудесно, но ако е третото, по-добре се замислете каква може да е причината.
2. Има само една раница на гърба. Ходи пеша, а не си е хванал такси - дори да го набием май няма какво толкова да вземем.
3. А какво ли има в раницата? Това може би е най-важния въпрос. В средностатистическа ученическа раница може да се поберат бокс, нож, сгъваема стоманена палка, пистолет и други такива nasty things. Е, в моя случай беше бутилка “Smirnoff” с доста дебело стъкло, но и тя не е за подценяване.

Да не се отклонявам много от темата. Видя се, че вечерта изведнъж ще стане по-интересна отколкото ми се ще, но, както обичам да казвам - работим с к’вото имаме. Или с други думи - като нищо не можеш да промениш - наслади се на това, което имаш. Какво имах? От едната страна са двама прилично пийнали подрастващи с нездравословното желание да ме набият. От другата страна съм аз - достатъчно много агресия натрупана през дните на спокойствие, здравото стъкло на бутилката водка в раница, която с отпуснати презрамки вади около метър и половина “обхват” и мноооого малко уважение към здравословното състояние на гореспоменатите.

Стана ми интересно. Какво ще стане като ме настигнат? Дали ще лежа в болница или ще пиша обяснения в полицията? Съдейки по лекото им клатушкане докато приближаваха май щеше да е второто, но знае ли човек… Свалих раницата от гърба и отупснах презрамките. Излязох на булеварда и зачаках. Позицията беше добра. Имаше място за “тактическо отстъпление” в случай, че се наложи, а с раницата можех да ги държа на разстояние поне за известно време.

Те приближаваха и ме гледаха. Разменяха по някоя реплика, но не можех да ги чуя. На около 300 метра се видя зелената лампичка на едно такси. Интересно… Кое исках повече - да си спестя евентуалните главоболия или да разбера какво ще стане?

Явно остарявам… Оказа се, че предпочитам да се прибера и спокойно да си седна пред компютъра. Да пиша на един от най-добрите си приятели, че съм си изкарал много приятно и да поговорим за разни сериали, а може би и малко по работа. Да запаля цигара на прозореца с ненатъртено лице и да заспя мислейки си за нещата, които харесвам… Все още ми е любопитно какво щеше да стане, ако не беше дошло таксито, но изглежда няма да разбера.