My small piece of the universe

Отново стигна до онова прекрасно състояние на безметежност, за което копнееше всяка минута. До момента, в който забравяше за крайните срокове в работа, за напрежението, за проблемите… Забравяше за всичко и беше спокоен, беше щастлив…

Не му се беше случвало да е в това състояние вече трети ден. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Вървеше по улицата към вкъщи и се сети, че кафето му е свършило, а магазините вече бяха затворили. По дяволите… Минаваше покрай малко квартално кафене. Една от тези “дупки”, които не обичаше да посещава, но какво да се прави - нямаше особено голям избор. Влезе вътре и седна на една масичка в дъното. Беше уединена - никой нямаше да му досажда.

Почака известно време, но никой не дойде да го обслужи. Ясно… На самообслужване е. Стана и отиде до бара. От другата страна го гледаше лелка на видима възраст около 50 години, дебела и с не особено чисти дрехи. Поръча си 3 къси кафета в една чаша, 2 бутилки кола, 1 течна сметана и 2 кубчета лед за кафето. Лелката го изгледа тъпо, но се зае да изпълни поръчката. Явно беше свикнала на странните приумици на разни клиенти. Пет минути по-късно седеше отново на уединената си маса и сърбаше с наслада кофеиновата бомба, която успя да си сглоби за 3.30лв. Огледа заведението. Едва сега забеляза, че то всъщност не е толкова празно, колкото му се струваше когато влезе. Беше населено предимно с ученици. Припомни си доброто старо време, когато и той беше ученик. Колко по-лесен беше животът тогава… Бързо излезе от обзелата го меланхолия и започна да шари с поглед по съседните маси. Може би не беше случайно това, че попадна в кварталната “дупка”? Може би тук щеше да намери източника си на покой? Бе дошъл инстинктът му за лов. Той беше ловеца и се оглеждаше за бъдещата си плячка, за поредното завоевание.

Продължаваше да обхожда с поглед масите, но уви. В дясно от него имаше 4 души - 2 момчета и две момичета. Бяха гаджета. Едното момиче беше пълно и несимпатично. Честно ли е да е толкова прецакано от майката природа?! Другата, за сметка на това беше доста чаровна. С не особено големи гърди, и приятна усмивка. Изглеждаше слабичка – сигурно имаше хубаво дупе. Той се замисли… Вярно, беше добър, а тя имаше вид на леко момиче, но ако сега тръгнеше да я сваля беше обречен на неуспех. Обикновено, когато тръгнеш да сваляш едно момиче пред гаджето й (което сигурно беше платило за бутилката загорка пред девойката), тя се дърпа и се прави на примерна, дори да не е такава. А го има и момента, че някои мъже, които имат поне малко смелост и самочувствие, са склонни да защитават гаджетата си дори, когато въпросните не са го заслужили. Не му се занимаваше с физическа саморазправа. Не беше в стила му да пребива глупави, влюбени тинейджъри.

В ляво от него пък стояха компания от 3 момичета. Всичките бяха грозновати. Едната имаше хубаво тяло, но в лицето беше като презряла круша. Не му се щеше да я клати само на задна… Харесваше позата, но не чак толкова. До тази маса имаше друга - 2 дебели момиченца стояха и четяха уроци по география. За какво им е, зачуди се той. Едва ли някой ще ги заведе до Алпите, ако не свалят поне петнайсетина килограма.

Настроението му започна да се влошава. Погледът му се промени. Беше поглед на човек, готов да пререже нечие гърло. Нима е възможно да седне в единственото малко квартално заведение пълно с ученички и да не може да чука нито една от тях?

Тъкмо, когато реши, че е по-добре да си ходи чу, че вратата се отваря. Погледна натам с леко отегчение, очаквайки да види поредната дебела или грозна, непълнолетна кифла, но на вратата всъщност беше тя - жената, за която се бе оглеждал цяла вечер. Беше на около 30 години. Плюс-минус 2. Имаше дълга, черна, леко чуплива коса и изключително приветлива усмивка. Имаше леки сенки под очите. Явно и тя беше ценителка на нощния живот. Погледът му продължи надолу и се спря върху приятно големите й гърди. Вече виждаше в главата си как ги е хванал здраво с ръце. Жената имаше хубава фигура. Талията и бе тънка, а дупето - малко, леко приповдигнато и изпъкнало. Той не обичаше плоски задници. Напомняха му за дъски.

Тя отиде до бара и си поръча едно голямо уиски и минерална вода. Барманката свали бутилката Johnnie Walker от лавицата, избърса капачката от прахта и й наля стоте милилитра. Подаде й бутилката вода и чашка с няколко кубчета лед. Той стана и отиде отново до бара. Взе си уиски и бутилка сода. Обичаше да пие уискито си със сода. Беше приятно. Отиде до новодошлата и любезно я попита дали може да й прави компания. Тя го изгледа някак си отегчено. Явно беше свикнала да й досаждат разни мъже. Измрънка нещо от рода на “Ако много настояваш” и отпи голяма глътка от уискито.

Няколко наздравици по-късно и двете чаши бяха празни. Жената се казваше Станислава. Накратко - Стаси. Той й предложи нов “рунд” за негова сметка, но се оказа, че тя трябва да се прибира, понеже мъжът й я чака вкъщи. Интересно… Беше омъжена. От колко време? Три години. Още нямаха деца. Изглеждаше леко отегчена, докато говореше за брака си. Явно мъжът й беше скучен и - имайки предвид, че той я чака вкъщи, а не тя него - очевидно не беше social person. Тя му каза, че отива до тоалетната и ще си ходи. Той проследи красивото, въртеливо движение на отдалечаващия се задник. Искаше да го види без тесните дънки.

Трябваше да действа бързо. Отиде до бара и поръча две големи уискита с една сода и една минерална вода. Стаси пиеше “Банкя”. Не че имаше избор де, заведението предлагаше само такава. Не обичаше заведения, които не предлагат избор на клиентите си. Седна обратно на масата и зачака. Минутка по-късно тя се върна. Погледна го укорително, когато видя пълните чаши на масата, а той се усмихна с възможно най-невинната си усмивка и обясни, че просто не е искал да прекъсва приятния разговор по средата, защото в днешно време с малко хора човек може да говори толкова свободно и приятно. Да, той определено умееше да борави добре с думите. Стаси се съгласи да остане за още едно голямо.

Мина близо час, а изпитите чаши уиски бяха станали по 3 за всеки. Стаси реши, че е крайно време да си ходи. Излязоха навън и тръгнаха към нейното жилище. Тя живееше в посока обратна на неговата, но той реши да я изпрати поне малко - все пак улиците бяха пълни с престъпници. Докато вървяха, се заговориха за разнообразието в работата, в семейството, в секса. За това, как дори един човек да ти дава всичко от, което имаш нужда, той не може да ти даде разнообразие. На нея явно й липсваше - говореше с меланхолия за този блян.

Улицата беше тъмна. Той я хвана за задника. Тя се сепна, но не се дръпна, а само го погледна учудено. Усмивката му вече беше дяволита и в никакъв случай невинна. Хвана я за ръката и я придърпа в едно дворче. Тя не се съпротивляваше. Беше резервирана и изненадана, но малко по малко се поддаваше на страстта му. Той бръкна с ръка под блузата й и започна да масажира дясната й гърда, докато я целуваше страстно по шията и устните. Придърпа я към себе си и я хвана за задника. Беше приятно стегнат. Тя разкопча колана му и свали слиповете. Усети нежната кожа на ръката й върху члена си, усети че нещо приятно предстои да се случи.

Дворчето не се виждаше от улицата и той си позволи да свали блузата й. Смъкна дънките й надолу, завъртя я с гръб към себе си и леко отмести дантелените й прашки. Сложи си презерватив и нежно й го вкара. Вече трети ден не беше усещал това приятно, топло и влажно чувство. Беше му липсвало. Копнееше за него. Започна бавно и ритмично да я чука, а тя се поддаваше на ласките му като разтопено стъкло в ръцете на майстор. Той постепенно усили темпото. Хвана я за ръцете и ги изпъна назад. Извивката на гърба й се очерта ясно, а изпъкналото дупе се удряше все по-бързо в основата на корема му. Кулминацията вече наближаваше. Той я изправи леко, хвана я за циците, продължавайки мощно да я чука. Чу гласа й между леките й стенания. Казваше му, че иска да свърши върху нея. Извади го, завъртя я с лице към себе си, махна презерватива, а тя го пое в устата си. Всеки момент всичко щеше да приключи…

Стаси се избърса с мокра кърпичка и започна да се облича. Бузите й бяха поруменели. Погледна го и се усмихна. Целуна го нежно, след което излезе от двора и изчезна в тъмата на вечерта.

Той седеше на земята облегнат на стената на къщата. Отново беше стигнал до онова прекрасно състояние на безметежност, за което копнееше всяка минута. До момента, в който забравяше за крайните срокове в работа, за напрежението, за проблемите… Забравяше за всичко и беше спокоен, беше щастлив…